Програма за екскурзии 2010
03.03.2010 – Шипка
Пещера – Казанлък – Шипка – Етъра – Габрово – Пещера
Цена: 17 лв
19-20.06.2010 – в. Мусала
Пещера – Боровец – в. Мусала – Пещера
Цена: 48 лв* / 55 лв**
Включва: нощувка (на заслон “Леденото езеро”), пътни, застраховка и лифт (Боровец-Ястребец в двете посоки)
10-12.07.2010 – в. Ботев
Пещера – Калофер – х. Рай – в. Ботев – х. Васил Левски – Карлово
Цена: 70 лв* / 78 лв**
Включва: две нощувки (на хижа “Рай” и хижа “Васил Левски”), пътни, застраховка
20-24.08.2010 – пет дни в Пирин
Пещера – х. Безбог – заслон Тевно езеро – х. Вихрен – х. Бъндерица – Банско
Цена: 160 лв* / 175 лв**
Включва: четири нощувки, четири закуски, пътни, застраховка и лифт (в едната посока)
11-12.09.2010 – Черни връх
Пещера – София – х. Алеко – Пещера
Цена: 55 лв* / 63 лв**
Включва: нощувка (на хижа Алеко), пътни, застраховка и лифт (в едната посока)
————————————————————————————————————————————————–
* – Цената се отнася за членове на дружеството
** – Цената се отнася за лица, които не са членове на дружеството
ВНИМАНИЕ !!!
Цените са калкулирани на база сегашните цени на услугите (превоз, нощувки и лифтове).
Възможно е междувременно да бъдат променени !!!
Краен срок на записване за участие – не по-късно от три седмици преди насрочената дата !!!
За повече информация:
GSM: 0897909413 ; 0895705273 – Петър Кирякев
ПРОЕКТ “ЗЕМНОТО КЪЛБО Е ОБЩО”
Jun. 17th, 2009 | 01:49 pm
Време е за нови въпроси
Падане на финансови котировки, рухване на предприятия, хиляди специалисти, оказали се без работа… Всеки ден пристигат нови и нови съобщения за разпадане на световната икономическа система, случващо се пред погледа ни. Някои са отчаяни, други показват безгрижие – така както остават равнодушни към последиците от терористични актове, технологични катастрофи и земетресения, случващи се по далечни места. Можем ли да обвиняваме хората за тази безучастност, след като те са изтощени от тревоги, от чувството на несигурност за бъдещето си, ако не виждат границата, около която благочестивите пожелания се израждат в зло?
Светът затъва все по-дълбоко в кризата, която е не само финансова.
“Какво да се прави с глобалното затопляне, което вече придобива катастрофални измерения, с глада, със социалния и политически хаос, разпространяващ се постепенно от един регион на планетата към други?”
Тези въпроси си задават политиците. И тук ние сме на едно мнение с тях. Всеки от нас би желал да знае, какво ни очаква утре, накъде върви съвременният свят, за какво служат чувствата, какво означава “приличен живот”, в името на какво се взема едно или друго “ключово” решение, защо сме така яростни в разрушението? Наистина, отговорите на тези въпроси зависят от това, какъв е статусът на истината и какво прави човечеството.
Всички в една лодка
Всяка криза носи проблеми, но има и своя положителна страна.
Крахът на илюзиите и раздялата с установените навици пробужда съзнанието на хората, за които кариерата, парите и консумативното отношение са станали отдавна основна цел на съществуването. Изостря се предчувствието, че всички ние преживяваме значителни промени. Комуникационната система е тази, която свързва напълно различни представители на обществото – от хората на ръководни държавни постове до редовите граждани – и тя ще предопредели степента, до която тези промени ще се осъществят ефикасно, бързо и безболезнено. Понастоящем икономисти и политици от много страни са прозрели, че нито икономиката, нито политиката, а единствено културата (културата на човешките отношения, на създаването на нови видове дейности) – културата на стила на живот се разглежда като главно средство на поредното спираловидно завъртане на еволюционното развитие.
Проект, какъвто не е имало досега
Много въпроси, които глобалната криза поставя понастоящем пред хората, нямат отговори. Те могат и трябва да бъдат търсени единствено, ако всеки бъде въвлечен в процеса на създаване на бъдещето. Но съществуват ли много начини за решаване на този проблем днес? Може би, необикновената ситуация в организацията на информационния обмен между хора, отделени на хиляди километри един от друг, повелява търсенето на неординерни решения? Авторът на проекта “Земното кълбо е цялата земя”, Марин Ангел Лазаров, разсъждаваше именно така.
Допълнителна информация: Марин Ангел Лазаров. Роден е в България и живее в нея до 28-ата си година. В началото на 90-те години емигрира във Финландия. По профессия е журналист. Автор е на няколко книги за деца. Във Финландия посвещава много време на изучаването на руската култура. Превежда Пушкин. През януари 2008 година пристига на работа в Русия. Най-голям интерес за него като журналист предизвикват събитията, които днес вече оказват голямо влияние върху пътя на световното историческо развитие.
За разгръщане на проекта “Земното кълбо е цялата земя” е избрана Финландия. Фантастични декори: лапландска природа под купола на северното небе, по което през зимата се появяват хиляди сияния -здраво построена дървена къща. В едно от помещенията със стъклени стени – огромен прозрачен макет на земното кълбо, в началото празен, за да бъде напълнен със земя от хора от различни части на планетата. Те ще пристигат по двойки: най-напред, представители на страните, които конфликтуват. Както счита авторът на проекта, обикновените хора (не политиците) могат съвършено да изпълнят една дипломатическа мисия: да донесат по малко от своята родна земя, да я смесят със земя от други места и да изсипят тази нова пръст в символичното земно кълбо. Желателно би било сред първите да бъдат граждани на Ирак и САЩ, на Русия и Грузия… Обикновените хора лесно намират онова, което ги обединява: нашата планета, благополучието на която трябва да се пази, любовта към “малката” Родина, към своите родственици, желанието за съпротива срещу разрушенията. Проектът е насочен към това: участниците да разкажат за своите страни, защо те обичат мястото, където живеят, защо е важно да се запази неговата самобитност. Едно отделно внимание ще бъде отдадено на националните културни традиции. Всяка среща ще бъде филмирана и показвана по международните масмедии.
Ние се нуждаем от вълшебни приказки като от въздух
На пръв поглед, описанието на този проект изглежда като една красива вълшебна приказка. Да, ако се имат предвид приказките, подобни на тези, написани от Андерсен или като “Червените платна” на Грийн… В тях съществува една алегория на житейската истина. Тук няма игра в целия свят, а едно действие, което може да направи всяка мечта реалност. Най-голямата загуба, която много хора от различни страни преживяват през последните години, е обезценяването на най-скъпите човешки понятия. Думите Родина, Вяра и Любов се превръщат в зрителна измама и понякога изглежда много трудно да бъде върнато отново тяхното истинско значение. Изглежда… Докато сами не направим опит да отхвърлим безполезното и да си позволим свободата да сторим необичайни неща. Защо, все пак, малка Финландия е сметната като подходяща за мисията на великите държави с техните велики амбиции? Онзи, който се потопи дори и веднъж в природата на Суоми, би могъл лесно да намери отговора. Случайно разпилени огромни камъни, леко покрити със сребрист мъх; синята гладка повърхност на безбройни езера; гори, прострели се върху цялата страна – това е, може би, всичко, което природата е дарила на малка Финландия. Лаконизъм, нищо грамадно, нищо “твърде много”. А може би тази сдържаност е научила хората от тази част на света да ценят онова, което е действително важно. Най-простите неща започват точно тук да говорят по чудотворен начин за съкровеното. Например, на влизане в един от лапландските градове всеки може да види удивителен паметник: купчина от дърва за огрев, подредени под формата на огромен куб. Символ на какво е тази фантазия? Топлина на дом, добронамереност към гости? В наши дни хората изпитват голяма нужда от подобни проекти, в които няма нищо величествено, нищо “твърде много”… Границата между истинното и лъжовното е много тънка.
Има много неща, които са отвъд политическия контрол
Проектът с чудесното название “Земният глобус е цялата земя” в действителност е обърнат към беззащитното човешко сърце, на което му е домъчняло за духовни ценности, изпитва носталгия по добротата, което никога не губи своето умение да цени уюта на “малкото” пространство, на “малката” родина. Предлаганият проект е реалистичен – както е реална нуждата на всеки от истински, а не преходни, ценности. Той прави така, че да се замислим: какво е най-важно за едно човешко същество? Оставайки насаме със себе си, ние си спомняме нашето детство, нашите роднини: добрите вълшебни бабини приказки, изкусните и ласкави дядови ръце. Спомняме си и местата, където сме израсли и сме станали личности. Очевидно, способността да бъдете искрени с някого и да откривате сърцето си към други предпазва днес човека по-добре, отколкото най-опасното оръжие. Може да се стори, че любовта към малката родина е личен проблем на всеки, към който другите нямат отношение. Ние можем да дадем хиляди примери, опровергаващи това заблуждение. В едни условия, при които ценността на едно място е чест измервана с неговата доходност и когато чувствата са често в невъзможност да се състезават с парите, изразеното отношение към което да е кътче на планетата придобива специална значимост. Любовта, подобно на вълна, преминава от един човек към друг. Тя ни помага да станем по-силни, да не се изгубим и да запазим своята родна страна от превръщането и? в отчуждено пространство. Трябва да я обявяваме! Трябва да се борим за правото на любов!
Културата означава целокупност
Предполага се, че проектът “Земният глобус е цялата земя” ще се развива в пространството и времето: той носи в себе си консолидиращи свойства – възможност за поглед назад, намерение за конструиране на бъдещето. Той би следвало да “работи” на различни нива. Всяко от нивата е еднакво важно. Този проект ни оставя “да видим” нашата планета отстрани, да помислим, какво ще се случи с нея утре, да поразсъждаваме над приноса на всяка страна в общото развитие, за ролята в този процес на всеки обикновен ЧОВЕК. От проекта се очаква да изтъкне, че ценността на всеки отделен регион на планетата е предопределена не само от неговата природа, ресурси, култура и история, а също така и от неговия иновационен потенциал. Иновационните възможности на всеки отделен регион, голям град и селище могат да бъдат представени посредством осъществени иновационни проекти, бизнес иновации, информация относно това: как съвременните организационни мерки позволяват да се обединява бизнес общността, властта, обществото и обикновените хора при решаването на важни проблеми и инициативи. Резултатите от търсенето на нови модели на културно и икономическо развитие са от огромна практическа важност. Ето защо, търсенето на проекта “Земният глобус е цялата земя” – като едно международно място, което може да играе ролята на открит форум за местните власти, за представителите на неправителствени организации, за бизнес-общностите, място което е интересно за хора, имащи таланта да творят – вероятно с времето ще нараства.
Инициирането на събития – характеристика на проекта
Малката къща в Лапландия няма да бъде някакъв музей. Този международен социално-културен проект е насочен към ефективно непрекъснато ДЕЙСТВИЕ. Той е за хора, които не са загубили способността да мечтаят, връща вярата, че сърдечната добрина прави така, щото всяко желание да става истина. Днес е трудно да се посочи целият обхват от задачи, които той може да реши. За доброто няма граници. Доброто е универсално средство, което е във възможност да намери пътища за мирно уреждане на етно-изповедални конфликти, да реши противоречието между културата и цивилизацията. Под егидата на проекта могат да се организират детски фестивали и конкурси, екологични експедиции, разкриване на културни центрове в различни страни по целия свят.
В рамките на проекта “Земният глобус е цялата земя” може да се развие един друг проект под надслов “Поговори с мен, колега”. Целта на този проект е да подтикне към откровен разговор лидери на националния елит от различни страни – министри, изтъкнати дейци на културата, мислители, спортисти – хора, които спомагат в значителна степен за запазването и развитието на системата от човешки ценности. Тези интервюта могат да бъдат публикувани в пресата на различните страни, в интернет сайтове. Тази част от проекта е много важна. В такъв случай, редовите хора, които сега са изолирани от вземането на решения, по-късно биха могли да участват в диалог между представители на интелектуалния елит от различни страни като трета страна. Така, един открит за света диалог между двама министри от различни държави придобива напълно ново качество. Това пробужда импулс към твърчество в публиката; всеки човек е поканен да създава по този начин бъдещето. Би било великодушно в бъдещите разговори да вземат участие и ръководители на големи компании от международния бизнес. Тяхното виждане за съвременната епоха е от огромен интерес. Самата дума “предприемач” означава уникална способност да се създава нещо в условия на неопределеност, да се предвижда и предпазва от нежелани събития.
Несъмнено, този международен социо-културен проект едва ли би се осъществил без участието на организации, които управляват световните процеси. Може да се поддържа надежда, че той ще стане част от глобални програми, които се изпълняват от ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и културните инициативи на Европейския съюз.
ВСИЧКИ ПРАВА СА ЗАЩИТЕНИ
Марин Лазаров, ръководител на проекта
превод Илия КОЖУХАРОВ
Helsinki – Moscow – Sofia
marinangel.fi@gmail.com
+79055317590
+358468806398
http://projecttheglobe.livejournal.com
Link | Leave a comment {1} | Add to Memories | Tell a Friend
Бродяга + стихотворения
Apr. 3rd, 2009 | 02:05 am
Бродяга
В тишине, где ярится горящая мгла,
Глаз бродяги скользит одиноко,
Перед ласковой маской смертельного зла
Нежен он и распахнут широко.
Далеко, меж изгибами длинных теней,
Протянулась мольба его к небу,
Из усердно рифмованных слов и идей
Между звуками плавится слепо…
Ну а тут, на земле, дух взойдет высоко,
Отменив мертвой истины букву.
Но вчерашние боги догонят его,
Грубо вымесив новую муку…
©Марин Ангел
АКО МОЖЕХ
Ако можех бих се изненадал от сянката ти, прокрадваща се с невероятни подскоци към мен - (бих й дал път само ако ме помоли за това на фламандски език)
Ако можех бих се измъкнал от най-готиното шоу, без да имам право да се върна в него – (само за да чуя как дишаш жежко в слушалката на вечерта)
Ако можех бих се замислил за бъдещето на нашите общи сутрини – (без да разделям лошите от добрите)
Ако можех бих се съгласил да бягам назад във времето – (за да те зърна някъде из университетските тоалетни)
Ако можех бих страдал от невъобразимо страшна болест – (например, вечер да ми падат всички зъби, а на сутринта пак да ми порасват с болката на първи)
Ако можех бих те целунал, паднала сред някоя много мръсна локва – (бих зашлевил всеки един подсмихващ се на твоето отражение в мътната вода)
Ако можеш бих се засилил да скоча поне 2,5 см по-високо от световния рекорд – (за да видя хвърковатите коне, препускащи из сютиена ти)
Ако можех бих се загубил сред сенките на дедите ми – (за да им показвам снимката на възлюбената ми)
Ако можех бих те забравил – (за да разбера колко е важно да останеш необичан от най-прекрасното същество на България)
Ако можех бих спрял да пиша тези мои думи към теб – (само ако ми кажеш, че не разбираш защо се опитвам да разтворя душата си пред теб)
©Марин Ангел
СЛЕД ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ
След дългото сбогуване с приятели и близки
остава да прекрачим прага на смъртта.
Но тя не идва по поръчка и си мислим
дали не беше рано за сбогуване сега?!
Отново трябва да доказваме, че живи
останали сме не по своя воля.
Но кой ли с укор във очите сиви
докосва ни. Търсим в бъдното неволя.
И ето обикаляме, чакаме с надежда
часът да ни повикат пред последен съд.
Дано да не попитат за любовта ни нежна
към близки и приятели оставили ни в смърт.
Тогава причестени, достойни да се скитаме
от рая в ада без да помним своя път.
Отнякъде безплътно ангелче ще ни попита:
”Не ви ли дотежа от двойна смърт?!”
©Марин Ангел
ДУШАТА МИ Е КУЧЕ
Душата ми е куче
заръфало подметка.
Съдбата ми не суче.
Продава се на сметка.
Ръката всеотдайно
желае милостиня.
Краката ми нетрайно
проправят си пъртина.
Делата милосърдни.
Безочие спестили.
Сънища безсънни
безумия са скрили.
Очите лъчезарни
пронизват добротата.
Движенията бавни
отричат свободата.
Челото ми измамно,
набръчкано се чуди,
как щастието гладно
страданието буди.
©Марин Ангел
ЕДНО ДЕТЕ УМРЯ
Едно дете умря!
За друго не мечтая.
Нали децата са добри и зли?!
Тъй както са пред нас,
без да знаем
ще ги превърнем
в богове – мъгли.
Едно дете умря!
За друго не мечтая.
Дори и да мечтая,
няма знак
изписано сгрешен.
И там – накрая -
опитва се да бъде прахоляк.
Едно дете умря!
За нежност си мечтая.
Дали да се спася
и този път?!
Едно дете умря!
Умря чрез рая.
А аз треперещ за смъртта скърбя.
Но ето, че в дъжда
безмълвно се промъква
уханието на сълза – пчела.
Ще бъде тук. И без да зная,
ще отнесе най-чезнещия смях.
©Марин Ангел
ЛЯТО – МОЯТА СИЛА
Лято – моята сила.
Сенки – надежди преде.
Тъй е щастливо. Тъй е красиво.
А трябва да умре.
Зима – моята слабост.
Дъх на потайна жена.
Спомен провлачен. Вечна замрялост.
И неразбрана вина.
Пролет – моята болка.
Стрък сътворен да съзре
сляпото слънце, нежната старост.
И вечността да презре.
Есен – моята завист.
Крие в посечена ръж
нещо незнайно. Може би радост.
Може би чакана смърт.
©Марин Ангел
АЗ ОСТАВАМ
Аз оставам неподкупен,
но сразен от лъжата.
Кривна в някоя дупка.
После лягам виновен
по очи на земята.
Слушам топлия шепот
на нея –
двойната, дивната,
неподкупно-фалшивата фея.
Вдигам кръст от ръцете
на страстни момичета,
стиснали плахо сълзите си,
леко подтичвайки.
Изморен съм
от вечния ход
на нещата.
Тичам насам.
После хуквам нататък.
Неразбран съм
от всички,
от всичко.
Само моята вяра
тича пъргаво
и ме повлича.
©Марин Ангел
БЕ
Внезапно бе… Внезапното успя
да тръгне след кахъра на жените,
загубили в чужбина син – баща
на внуци свити под върбите.
Измамно бе. Измамното се скри.
Изпод полата щръкнаха очите.
Модално гледат сбръчкани беди
следобед, под сайванта на мечтите.
Прощално бе. Прощалното откри -
всичко свършва без да е познало.
Следи, следи, а малките сърни
се спъват в плътно огледало.
Опасно бе. Опасното нави
на красотата стъклени пендари.
Жени, жени сред пладнешки мъгли
се лутат в блеснали дувари.
Забавно бе. Забавното мълчи.
Опипва наш’то заблуждение.
Крещим! Прегракнало следи
разкрач, а след разкрача откровение.
©Марин Ангел
БЕЗМИЛОСТНИЯ ЛИСТ
Очакван от безмилостния лист
лежа скован замислено – прозрачен.
Редя живот, а дървения глист
ме моли да му кажа да не плаче.
Лъжата – сън кошмари разгада.
Играя тихо, някъде на скришом.
Но ето че разцепи се вода
подпирала безумието. Дишам!
Пристига звук сред злачна синева
Тъй странна невъзможност да запея.
А песните са моята вина
в живота, който казват че копнея.
И с нежен, недокосван, гневен стих
изгубих очертания в сърцето.
Да съм проклет, неистов и сърдит
разхвърлящ разкаяния, додето
внезапно спре сред гънката – душа
изричен знак – снежно да забрави.
Клеча съдран, миришейки лайна
оплескани от стихове и рани.
©Марин Ангел
БЕЗПОЩАДНОТО БЛЪСКАНЕ
Безпощадното блъскане с хлъзгави длани
по кърваво срутване.
Закъсняло пробуждане.
Ролята на идиот разбрал – никога -
не ще бъде допуснат
до света на разумните.
Дланите страдат.
Сенките капят
с любовно закъснение
сред светлина прозрачна.
Вярата
и нейното блудстване
отлитат далече на юг.
Или на север.
Без разлика.
Слънцето блести.
Люспи алени
приели кръвта от раните
на червена риба.
Измамно
е всеки път бялото,
забравено след дъжд,
от разноцветна картина.
Вятърът – мълчание опасно -
смесва всичко.
Получава се
хаос от невъзможности.
©Марин Ангел
ДЪЖДОВЕН ДЕН
Дъждовен ден
Слънце в спомените диша
Блясък озарен
Порив с дланите си пиша
Нежен миг
Жажда в корените свети
Остров див
Ослепително ръце са слети
Кал и страх
Недокоснати от благост мисли
Кал и прах
Дъжд нещастието чисти
Трепет в стих
Вяра и утеха във единство
Омагьосан вик
От гърди събрал предимство
©Марин Ангел
Tags: finland, is?nmaa, rakkaus, runo, suomi, totuus, българия, живот, жизнь, истина, любов, поезия, поэзия, правда, родина, росия, россия, стих, стихи, стихотворение, финляндия
Link | Leave a comment {3} | Add to Memories | Tell a Friend
С чего начинается Родина?…
Apr. 3rd, 2009 | 02:01 am
С тех мест, где мы родились, выросли, стали собой. Родина – вокруг нас. Всегда с нами, сколько бы мы от неё не отворачивались.
Это может быть большой город или маленький населённый пункт. Что появляется перед вами при слове «Родина», когда в тихую минуту вы закрываете глаза? Луг, на котором тихо шумит от ветра июльское разнотравье… речка, затенённая плакучими ивами… белые облака в бездонном синем небе. Вот они – подлинные ценности, дарованные нам на этой земле. Неужели нельзя понять этого до того, как уже ничего нельзя изменить? Жить для Родины, жить для других – воистину отрадная и благая миссия каждого из нас.
Есть тысячи мест, которые люди с нежностью называют малой родиной. Тысячи мест, о которых можно вести долгие беседы.
И всё это – Россия.
Можно ли окинуть её взглядом? Можно. Наша Родина – велика и прекрасна. «И – от чудских берегов, до – ледяной Колымы, всё – это наша земля, всё это – мы», так поёт в песне «Небо славян» Константин Кинчев. Лишь бы нам не быть «Иванами не помнящими родства», «басурманами» на своей собственной земле. Многим из нас можно сказать в лицо: «ты не отдал долгов России, её народу, ты – идёшь стороной, словно всё, что тебя окружает – сон». Но это явь, это твоя Родина. Мы все равны перед ней, как все равны перед Богом, и она относится к нам так, как мы относимся – к ней. Много заздравных слов о России «пролили» политики в последние года. И где они теперь? И что изменилось от этих слов? Почему мировое сообщество до сих пор не может посмотреть на нас «прямо»? Почему мы доказываем свою правоту в любом деле, кроме дела цивилизованности? Но появляются люди, настроенные на нужный лад – на лад общего процветания. Нет, не «на ладан дышит» наша человечность, нет, ничего ещё не потеряно. Наша земля терпелива, она ждёт от нас сыновней преданности и дочерней нежности. И в трудные годы мы всегда умели встать на её защиту от внешнего неприятеля. Так почему же в мирные годы как будто бы отрекаемся от неё, живём разобщено, не видим в упор главных стоящих перед нами задач? Наша с вами миссия – поднятие патриотического духа среди молодёжи. Но не «квасной» это должен быть патриотизм, не патриотизм отдельных политиков, стремящихся во что бы то ни стало сделать карьеру, не патриотизм пиар-компании. А любовь к своей Родине.
О ПРОЕКТЕ «ВСЯ ЗЕМЛЯ РОССИИ»
Исторический социо-культурный проект «Вся земля России» называется так не случайно.
В центре «сердца России» – Москве, располагается 11-метровая трёхмерная пластиковая карта страны. Карта заполняется почвой из всех регионов России.
Целевая аудитория проекта – все россияне.
Мы ищем надежных партнеров национального масштаба, способных говорить от имени многих и многих людей, живущих в России.
Спонсоры проекта и его участники – люди не равнодушные к судьбе своей отчизны.
Расскажите о Вашей малой родине и поддержите наше начинание.
Присоединяйтесь к разговору о России!
Ваш вклад в дело возрождения родной земли будет подтвержден сертификатом, интервью с Вами появится в бюллетене, освещающем ход проекта, на центральных каналах телевидения и в прессе («Комсомольская Правда» и многие другие периодические издания). На мероприятиях, посвящённых проекту, сможете выступить Вы сами или Ваш представитель.
Участвуя в проекте, Вы поднимаете свой имидж, имидж Вашей компании или партии.
Кроме того, существует сайт, где все смогут прочесть Ваши слова о родине. Также расширяет сферу действия проекта обсуждение его в дневниках по всему Рунету.
Организатор проекта – журналист, фотограф, детский писатель Марин Ангел. А также люди, которые, как и Марин, считают, что любовь к родине и человечность не уходят в прошлое. Прошло несколько лет с тех пор, как Марином в Финляндии был осуществлён культурный проект, в ходе которого незрячие дети фотографировали окружающее пространство, показывая всем насколько прекрасен Мир.
Мы не разучились любить, верить и надеяться на лучшее!
В случае Вашей заинтересованности, мы готовы приехать к Вам, изложить все подробности проекта.
Также о проекте «Вся земля России» Вы можете узнать по телефону +7 905 5317590
©Марин Ангел
Tags: finland, is?nmaa, rakkaus, runo, suomi, totuus, българия, живот, жизнь, истина, любов, поезия, поэзия, правда, родина, росия, россия, стих, стихи, стихотворение, финляндия
Link | Leave a comment | Add to Memories | Tell a Friend
Проект «Земной шар – вся земля»
Apr. 3rd, 2009 | 01:58 am
Какие сказки нам необходимы?
Время новых вопросов
Падение финансовых котировок, разорение предприятий, тысячи специалистов, оказавшихся не у дел – каждый день поступают все новые и новые сообщения о крушении мировой экономической системы, разворачивающейся на наших глазах. Кого-то это очень беспокоит, кому-то абсолютно безразлично. Как безразличны последствия терактов, техногенных катастроф, землетрясений, происходящих где-то далеко. Можно ли винить за эту безучастность людей, если они устали от потрясений, устали от тревог за собственное будущее, если перестали видеть тот рубеж, где благие пожелания оборачиваются злом?
Мир все глубже погружается в кризис и не только финансовый. «Как быть с глобальным потеплением климата, которое принимает уже катастрофические масштабы, с голодом, с социально-политическим хаосом, который понемногу распространяется из одного региона планеты в другой?» – эти вопросы задают себе политики. И тут мы с ними едины. Каждому из нас очень хотелось бы знать, что нас ожидает завтра, куда движется современный мир, чему служат чувства, что такое достойная жизнь, во имя чего принимается то или иное «ключевое» решение, почему мы неистовы в разрушении? На самом деле ответы на них зависят от того, в каком состоянии находится правда, что сегодня творит человечество.
Все в одной лодке
Любой кризис приносит проблемы, но имеет и свою положительную сторону. Разрушение иллюзий и расставание с устоявшимися привычками пробуждает сознание людей, для которых карьера, деньги, высокий уровень потребления разных благ давно превратились в основной смысл существования. Обостряется предчувствие, что все мы находимся в процессе грандиозных обновлений. Насколько эффективно, быстро и менее болезненно будут они происходить, зависит и от системы коммуникаций, связывающей сейчас совершенно разных представителей общества: от руководителей государств до простого человека.
Сегодня эксперты по экономике, политики многих стран наконец-то стали едины в одном – не экономика, не политика, а именно культура, культура человеческих отношений, создания новых видов деятельности, культура образа жизни рассматривается как главный ресурс нового витка эволюционного развития.
Проект, какого еще не было
На многие вопросы, которые ставит в данный момент перед людьми глобальный кризис, сейчас нет ответа. Их можно, их надо искать только при условии включенности всех в процессы созидания будущего. Но много ли сегодня механизмов, решающих эту проблему? А, может, неординарная ситуация и в организации информационного обмена между людьми, разделенными тысячами километрами, диктует поиск неординарных решений? Автор идеи международного социально-культурного проекта « Земной шар – вся земля» Марин Ангел рассуждал именно таким образом.
Справочная информация:
Марин Ангел. Родился в Болгарии и до 28 лет прожил в этой стране. В начале 90-х, эмигрировал в Финляндию. По профессии – журналист. Автор нескольких детских книг. В Финляндии много времени посвятил изучению русской культуры. В январе 2008 года приехал работать в Россию. Наибольший интерес журналиста вызывают события, которые уже сейчас оказывают большое влияние на то, по какому пути далее будет развиваться мировая история.
Для развития предлагаемого проекта «Земной шар – вся земля», выбрана Финляндия. Фантастические декорации, в условиях которых будет разворачиваться необычное действие: лапландская природа; под северным куполом неба, зимой вспыхивающим тысячами сияний – добротно построенная изба. В одной из комнат со стеклянными стенами – большой прозрачный макет земного шара. Сначала полый, но для того, чтобы его наполнили землей сами жители разных уголков планеты. Они будут приезжать сюда по-двое: в первую очередь из стран, которые находятся в состоянии конфликта. По замыслу автора проекта, простые люди с успехом сумеют выполнить дипломатическую миссию, незапротоколированную никакими рамками: привезут немного родной земли, чтобы вместе перемешать ту и другую части, а потом высыпать во внутрь символического земного шара. В числе первых могли бы быть: жители Ирака и США, представители России и Грузии… Простым людям легко найти то, что их объединяет: наша планета, благополучием которой надо дорожить, любовь к «малой» Родине, к своим близким, желание противостоять разрушительным явлениям. Проект нацелен на то, чтобы его участники смогли рассказать о своей земле, почему и чем им дорого место, где они живут, почему, на их взгляд, необходимо сохранять его своеобразие. Особое значение будет уделено национальным культурным традициям. Все должно сниматься на камеру, показываться в международных средствах массовой информации.
Сказки, необходимые, как воздух
На первый взгляд, описание проекта – похоже на красивую сказку. Да, если имеются в виду сказки, подобные сочинениям Андерсена или «Алым парусам» Грина…
В них - иносказание жизненной правды. И тут – не игра в земной шар, а действие, способное сделать любую мечту явью.
Самая большая утрата, которую многие из людей разных стран переживают за последние годы – это обесценивание самых дорогих для человека понятий. Слова Родина, Вера, Любовь неумолимо превращаются в обманки, и порой кажется, что вернуть им истинное значение очень трудно. Кажется…Пока мы сами не сделаем попытку отбросить в сторону лишнее, хоть раз позволим себе делать непривычное.
Почему все-таки именно Финляндии – маленькая страна данным начинанием в данном проекте приравнивается к миссии великих держав с их великими амбициями? Тот, кто хоть раз смог окунуться в природу Суоми, легко найдет ответ на такой вопрос.
Хаотичные россыпи огромных камней, чуть тронутых серебристым мхом; синяя гладь бесчисленных озер; леса, покрывающие всю страну – вот, пожалуй, и вся экзотика, которой одарила природа маленькую Финляндию.
Лаконизм, ничего огромного, ничего «слишком». Но, может быть, такая вот сдержанная суровость и научила жителей этой части планеты умению ценить то, что действительно важно. Самые простые вещи чудесным образом тут умеют «говорить» о самом сокровенном. Например, на въезде в один из лапландских городков можно увидеть удивительный памятник: настоящая поленница дров, сложенная в форме огромного куба. Что символизирует подобная фантазия? Тепло дома, доброжелательность к гостям? Сегодня люди испытывают особую потребность в проектах, в которых ничего величественного, ничего «слишком»… Мы знаем, насколько тонка грань между подлинным и лживым.
Есть многое, что неподвластно политикам
Проект со звучным названием «Земной шар – вся земля» на самом деле обращен к беззащитному человеческому сердцу. Которое соскучилось по тишине настоящих ценностей, ностальгирует по доброте, которое никогда не разучится дорожить уютом «малого» пространства. Предлагаемый проект реален, как реальна потребность каждого человека в настоящих, а не преходящих ценностях. Он позволяет задуматься, а, что действительно для человека самое главное? Оставаясь наедине с собой, мы вспоминаем детство, своих близких: добрые сказки бабушки, умелые и ласковые руки деда. А еще те места, в которых выросли и сформировались, как личность. Совершенно очевидно, умение быть искренним самим с собой, способность открывать свое сердце другим сегодня защищает человека больше, чем самое грозное оружие. Только кажется, что любовь к малой родине – частное дело каждого, не имеющее отношения к другим. Можно привести тысячи примеров, опровергающих это заблуждение. В условиях, когда ценность места нередко стали измерять его доходностью, а чувства порой не в состоянии состязаться с деньгами, выраженное отношение к любому уголку планеты приобретает особенную значимость. Любовь, как волна, передается от человека к человеку. Она помогает стать сильнее, не растерять себя и уберечь свою родную землю от превращения в отчужденное пространство. О ней надо заявлять! Право на любовь необходимо отстаивать!
Культура предполагает целостность
Предполагается, что проект «Земной шар – вся земля» будет развиваться в пространстве и во времени: у него есть консолидирующее свойство, возможность заглянуть в прошлое, нацеленность на конструирование будущего. Он призван «работать» на самых разных уровнях. Причем, все они одинаково важны. Способы «увидеть» нашу планету со стороны, подумать, что с ней будет завтра, задуматься о вкладе каждой территории в общее развитие, о том, какую роль в этом процессе выполняет обычный ЧЕЛОВЕК. Проект призван подчеркнуть, что ценность того или иного региона планеты определяется не только его природно-ресурсным, культурным, историческим достоянием, но и инновационным потенциалом. Инновационные возможности конкретного района, города, поселения могут быть представлены через реализуемые инновационные проекты, нововведения в хозяйственной жизни, рассказ о том, какие современные организационные механизмы, позволяют объединять бизнес, власти, общество, простых людей вокруг важных проблем и инициатив. Результаты поиска новых моделей культурного, социального, экономического развития имеют огромное прикладное значение. Поэтому востребованность проекта «Земной шар – вся земля», как международной площадки, способной играть роль открытого форума для руководителей местной власти, представителей общественных организаций, предпринимательского сообщества, представляющей интерес для людей, наделенных талантом творить, наверняка со временем будет только возрастать.
Инициирование событий – особенность проекта
У сказочного домика в Лапландии не будет ничего схожего с музеем. Этот международный социально-культурный проект нацелен на продуктивное, долговременное ДЕЙСТВИЕ. Поэтому сегодня вряд ли возможно перечислить весь спектр задач, на которые он будет направлен. Для добра нет границ. Оно тот универсальный механизм, который способен искать ключики для урегулирования этноконфессиональных проблем, решать нынешние противоречия между цивилизацией и культурой. Под эгидой проекта могут организовываться детские фестивали и конкурсы в разных странах мира, экологические экспедиции, открытие культурных центров.
В рамках проекта «Земной шар – вся земля» может развиваться и другой проект, который можно обозначить «Поговори со мной коллега». Его задача пригласить к искреннему разговору между собой руководителей национальной элиты разных государств – выдающихся деятелей культуры, мыслителей, спортсменов – людей, вносящих ощутимый вклад в сохранение и развитие системы человеческих ценностей. Эти интервью далее можно публиковать в газетах разных стран, на сайте в Интернете. И эта часть проекта представляется очень важной. Ведь, в таком случае в диалог между представителями интеллектуальной элиты разных государств вступает и третья сторона – рядовые люди, сегодня практически отстраненные от принимаемых решений. Диалог, например, двух министров культуры или образования разных государств, открытый миру, приобретает совершенно новое качество. К созиданию будущего таким образом приглашается каждый человек.
Очень хотелось бы, чтобы в будущих беседах коллег принимали участие также и представители международного бизнеса, руководители крупных компаний. Их взгляд на современность представляет огромный интерес. Само слово «предприниматель» подразумевает уникальную способность принимать оптимальное решение в условиях неопределенности, предвидеть и предупреждать нежелательные события.
Безусловно, предлагаемый международный социально-культурный проект вряд ли может быть осуществлен без содействия организаций, призванных к регулированию мировых процессов. Хотелось бы надеяться, что он станет частью глобальных программ, осуществляемых ЮНЕСКО, ЮНИСЕФ, культурных инициатив Евросоюза.
©Марин Ангел – руководитель проекта
+7 905 531-75-90
http://projecttheglobe.livejournal.com
Tags: finland, rakkaus, runo, suomi, totuus, българия, живот, жизнь, истина, любов, поезия, поэзия, правда, росия, россия, стих, стихи, стихотворение, финляндия
Link | Leave a comment {23} | Add to Memories | Tell a Friend
Project «The Globe is the Entire Earth»
Apr. 3rd, 2009 | 01:55 am
What fairy tales do we need?
It’s time for new questions
Falling financial quotations, smashup of businesses, thousands of professionals that are not in the ball game… Every day we receive new messages on the global economic collapse unfolding beneath our eyes. Some people are distressed; others don’t care, just as people are indifferent to consequences of terrorist attacks, man-made catastrophes and earthquakes that happen in far away places. Can we blame people for this detachment, if they are sick and tired of disturbances, of feeling insecure about their future, if they do not see the boundary at which pious wishes degenerate into evil anymore?
The world is plunging into the collapse, and not only the financial one. “What’s to be done with global warming that reach disaster proportions, with hunger, social and political chaos gradually spreading from one region of the planet to others?” – those are the questions politicians ask themselves. And we see eye to eye with them here. Everybody is eager to know what is in store for us, where the modern world is going, to what feelings serve, what is meant by a decent life, for what sake any particular ‘key’ decision is taken, why we are violent in destruction? Actually, answers to them hinge on what is the status of truth and what the humankind is doing.
All in One Boat
Each and every crisis brings its problems, but there is a positive side.
Disillusionment and parting with well-established habits wakes up conscience of the people for whom the career, money and consumption have long become the essence of existence. We have an increasingly keen presentiment that all of us undergo major renewals. It is the communication system that is linking absolutely different representatives of the community, from heads of state to rank-and-file people that will determine to what extent these renewals will be efficient, quick and less painful.
Nowadays economists, politicians in many countries have realized, neither economics, nor policy, but only culture, culture of human relations, creation of new activities, life-style culture is considered as main resource of new round of evolutionary progress.
Unequalled Project
There is no answer to many questions the global collapse is posing to people. They can and must only be sought if everybody is involved into the future-creation processes. But are there many arrangements for resolving this problem now? Perhaps, the extraordinary situation in arranging for information exchange between people separated by thousands of kilometers necessitates the search for extraordinary solutions? The author of the project “The Globe is the Entire Earth” Marin Angel Lazarov reasoned like that.
Supplemental information
Marin Angel. He was born in Bulgaria and lived there till 28 years old. In the early nineties he emigrated to Finland. He is a journalist in the profession, the author of some books for children. He have devoted a lot of time to studying of Russian culture. He arrived to work to Moscow in January 2008. The most interesting for him are events which influence the development of the world history.
Finland was chosen for development of project “The Globe is the Entire Earth”. Magic sceneries: Lappish nature under the dome of north sky, that in winter breaks out of thousands of radiances – it’s well built house. In one of the rooms with glass walls you see an enormous transparent model of the globe. Initially it’s empty, but it’s to be filled with ground by people from different parts of world. They will arrive in couples: first of all representatives of countries which conflict. As the author of the project thinks, ordinary people, not politicians, they can perfectly perform diplomatic mission: they’ll bring a little of their native ground to mix it together and put this new ground into model. We wish couples from Iraq and the USA, Russia and Georgia were among the first. Ordinary people easy find what unites them: our planet, which prosperity is essential to guard, love to “small” Motherland, to our relations, wish to resist to demolitions. The project let its participants tell about their countries, why they love the place they live, why it’s important to maintain its originality. Particular attention will be paid to national culture traditions. Every meeting will be filmed and shown in international mass media.
We Need Fairy Tales Just Like We Need Air
At first site the description of this project remains a beautiful fairy tale.
Yes, meaning the fairy tales like those written by Andersen or like Grin’s “Red Sails”. There is an allegory of the life truth in them. There is no play into the round world but an action that can make any dream come true.
The greatest loss many people from different countries have experienced in recent years is depreciation of the man’s dearest notions. The words of Motherland, Faith and Love are transforming into fool-the-eyes, and it sometimes seems difficult to regain their true meaning. It seems so….. until we make an attempt to put off the superfluous and take the liberty of doing the unusual things.
Still why small Finland is equated with mission of Great States with their great ambitions? A person who plunged into this beauty easily could find the answer.
Random fields of huge stones, slightly covered with silver moss; blue smooth of uncountable lakes; forests, stretching through the country – these is perhaps all that the Nature gave to small Finland.
Laconism, nothing enormous, nothing “too much”. But may be this reserved severity taught people of this part of world to appreciate what is really important. Very simple things begin to speak miraculously about secrets exactly here. For example, at the entrance to one of Lappish cities every one can see amazing monument: stack of firewood put in form of huge cube. What symbolizes this fantasy? Warmth of a home, goodwill to guests? Nowadays people have a great need in such projects, where are nothing enormous, nothing “too much”. The border between true and lying is very thin.
There Are Many Things Beyond Politicians’ Control
A project with the great title «The Globe is the Entire Earth», is really turned to defenseless human heart that began to miss spiritual values, feels nostalgic for kindness, which never loses his skill to value comfort of “small” space, “small” motherland.
The proposed project is real – just as everybody’s need in real, rather than transient, values. It makes us think what is the most important for a human being? When alone, we recollect our childhood, our relatives: Granny’s kind fairy tales, Grandpa’s skilful and caressing hands. We recall the places where we grew up and became a personality. Obviously, the ability to be sincere with oneself and to open one’s heart to others protects a person better than the most dangerous weapon. It might seem that the love for one’s small motherland is everybody’s personal business, with which nobody should interfere. We can give thousands of examples refuting this delusion. In the conditions when the value of a place is frequently measured with its profitability and when feelings are sometimes unable to compete with money, the expressed attitude to any corner of the planet becomes of special significance. Love, just like a wave, passes from one person to another. It helps become stronger, not lose oneself and save one’s native land from being transformed into an alienated land. We should declare it! We should fight for the right to love!
Culture Involves Integrity
It is supposed, that the project “The globe- is the Entire Earth” will develop in space and time: it has consolidating feature, possibility to look back, aim at construction of future. It should “work” at different levels. Each of the levels is equally important. This project let “see” our planet from outside, think what happens tomorrow, think about every country contribution in general development, about the role every ordinary PERSON plays.
The project is intended to emphasize that the value of any particular region on the planet is determined not only by its nature, resources, culture and history but also by its innovative potential. Innovative opportunities of any particular region, city and settlement may be represented via implemented innovative projects, business innovations, the information on how modern organizational arrangements help unite the business community, authorities, the society and rank-and-file people in resolving important problems and initiatives. The results of search for new models of cultural and socio-economic development are of great practical importance. Therefore, the demand for «The globe – is the Entire Earth» project as for an international site that can play the part of an open forum for local authorities, representatives of NGOs, the business community and that is interesting to people who have the talent to create is likely to increase over time.
Event Initiation – is the uniqueness of the project
That is why this small house in Lapland won’t be a museum. This international social – cultural project aims at efficient everlasting ACTION. It’s for people who haven’t lost ability to dream, it returns the faith that heart kindness makes every wish comes true. Today is difficult to call all range of tasks it can solve. There are no borders for the good. The good is universal device which is able to find ways to peaceful settlement of ethno confessional conflicts, to solve opposition between culture and civilization. Under the aegis of this project different child’s festivals and contests, ecological expeditions, cultural centers can be organized all over the world.
Within the frame of this project another one can develop with the title “Speak to me, colleague”. The aim of this project is to invite to a straight talk leaders of national elite of different states- ministers, outstanding culture leaders, thinkers, sportsmen, who contribute greatly in preserving and development of human value system. These interviews can be published in newspapers of different states, at Internet sites. This part of the project is very important. After all, in that case ordinary people who are removed from solutions nowadays participate in the dialogue between representatives of intellectual elite of different states as the third party. Opened to the world dialogue of two ministers of different states assumes a brand-new quality. It wakens impulse towards creation in the audience; every person is invited to construction of future in such a way.
We would like greatly the participants of the international business and the managers of the large companies take place in the conversations. Their view on modern age is of great interest. The word “Entrepreneur” itself means a unique capability to create something in condition of indeterminacy, foresee and prevent undesirable events.
Undoubtedly, this international socio-cultural project could hardly exist without participation of the organizations which regulate world’s process. We hope this project will be a part of the global programs which are carried out by UNESCO, UNICEF, and cultural initiatives of the European Union.
©Marin Angel – project manager
+7 905 531-75-90
http://projecttheglobe.livejournal.com
Tags: finland, rakkaus, runo, suomi, totuus, българия, живот, жизнь, истина, любов, поезия, поэзия, правда, росия, россия, стих, стихи, стихотворение, финляндия
Link | Leave a comment | Add to Memories | Tell a Friend
Поцелуй матери
Apr. 3rd, 2009 | 01:47 am
Сколько стоит один поцелуй матери? Странный вопрос. Большинство из нас ощущали так называемые поцелуйчики мамы на своих детских не запачканных щеках. Следующие мысли предназначены для тех, кто не поучал поцелуев ни от своей матери, ни от чужих матерей. Также для тех, кто по какой либо причине не помнит, целовали ли их. Кстати случалось ли с кем-нибудь из вас, чтобы ваша мать поцеловала бы вас, не обняв или хотя бы не дотронувшись до вас? Со мной такого не случалось.
Но вернемся к цене материнского поцелуя. Уже во чреве матери мы мечтаем о их будущих поцелуях. Мы дрожим, как только что, скорей всего в Монголии, выпавший из стебля пух хлопка и нетерпимо ждем момента, когда мама, так просто, в первый раз поцелует. Как многие из вас знают материнские поцелуи все разные и наполнены необыкновенными оттенками. Каждый поцелуй матери, как произведение искусства, которое мы оцениваем только тогда, когда вырастаем и на которое независимо от нашего желания мы уже потеряли право. Тогда, если есть силы и время, мы спрашиваем у себя, что значили для нас мамины поцелуи? Честно сказать, они все, что у нас есть в жизни. Без них мы как богемы без денег и друзей.
Я не мать, но даже как отец я чувствую, как мои дети впитывают в себя мои скромные поцелуи. Поцелуи матери наполняют наши глаза слезами, которые мы проливаем в беде. Они болото, в котором мы никогда не утонем. Они красота, которою мы до сих пор не понимаем. Красота, которая такая разная и в тоже время такая одинаковая для каждого из нас. Что мы без воспоминаний о материнских поцелуях – напоминающий о боле ошейник из крапивы, который оставили нам назло на нашей груди, чтобы мы помнили, что мы живы. Это дуновение ветра, которое мы чувствуем, когда мы на секунду открываемся. Это вера, которая проходит мимо, не дотронувшись до чувства изношения и невозращенности в нашей доисторической жизни.
Самое большое несчастье для человека не иметь воспоминаний о материнских поцелуях. Такой человек напоминает спиленную сосну, за несколько секунд до того как она упадет на землю в неизвестном лесу. Можем ли мы как-нибудь измерить теплоту такого поцелуя? Можем ли мы сказать, что столько-то поцелуев хватит, чтобы мы выросли смелыми и хорошими? Можем ли мы простить наших матерей за то, что чувствуем, что они не достаточно нас целовали?
Из-за отсутствия воспоминаний, я всегда хотел завести будильник и проснуться следующим утром пятилетним желая, чтобы всю жизнь вместо завтраков я получал единственный поцелуй от моей одной, единственной мамы.
©Marin Angel
Tags: , finland, rakkaus, runo, suomi, totuus, българия, живот, жизнь, истина, любов, поезия, поэзия, правда, росия, россия, стих, стихи, стихотворение, финляндия
Link | Leave a comment | Add to Memories | Tell a Friend
poems / runot
Apr. 3rd, 2009 | 01:22 am
TRUMPET
In the wild and burning quietness
resounds a trumpet – lonely eye.
It opens wide the pupil – tenderness
before endearment of the apparent harm.
Among the shadows the bends
stretch desperately the faraway cry.
Among the sounds they scorch with diligence
the written words in rhyme.
And there – above the earth
ascends the spirit – a bespattered old precept.
But the dusty Gods catch up with him
and puddle fiercely new dirt.
Marin Angel
The ruthless jostling with slithery palms
on a bloody collapse.
The role of an idiot who’s got it -
He’ll never be allowed
To the world of sensible.
The palms are suffering.
The shades fall down
With amorous delay
Under transparent light.
The faith
And its lechery
Take wing
Towards the south.
Or north.
All the same to me.
The sun is shining.
Scarlet scales
Which have got the blood from a red fish’s
Wounds.
The white from a variegated painting
Forgotten after the rain
Is always deceitful.
The wind
A dangerous silence
Mixes everything.
We’ve got
Chaos of impossibilities.
Marin Angel
I SEE
I see the loving blood
ooze down between those fair legs.
And on the top two hands
wind with tenderness and malice.
In the empty eyes I see
pure drops of the soul.
The body is now quiet.
The head turns in fear.
I see something white
peeping in the dark recesses.
And water’s running out.
Onto the lips it’s sliding now.
I see a black raven
emerge from deadly heavens.
I hear a pallid swain
utter fervent words for love.
I see unruly tresses
intertwine in infidelity.
The soul keeps on being quiet
and awaits old age to come.
Marin Angel
IT’S OVER
They said, “It’s all over! ”
I got up.
Put on my trampled coat.
And went on.
First I didn’t make out -
Something was missing.
I started to ponder.
My memory was lost.
There were old pictures worn away
On the native walls.
The spots remained fresh.
The paint – moist and ever young -
Enraptured me with her breath.
I looked down to my feet.
Saw a worm
Hastening somewhere,
Twisting in its wormy way,
Keeping up the pace.
I, too, kept up the pace.
I discovered the beauty anew.
She was once a grief
Having been possessed a good many times.
The wind buffeted my face
With wrinkled palms.
Desolation.
I got everywhere.
Recollected old liberties.
Felt faint after precipitous turns.
I began to realize
I don’t want to live
The new way.
A belated comet drew
Three words on the unnamed sky,
“It’s all over.”
And I – lying in the earth
was humming
a forgotten tune about love.
Beautiful, isn’t it?
Marin Angel
MANY TIMES I’VE ASKED MYSELF
Many times I’ve asked myself,
“How much am I worth?”
Converted into money -
0.00 cents.
Converted into friends -
only one,
me to myself.
Converted into smiles -
a face frowning with suspicion.
Converted into years -
minus future plus past
equal to a false present.
Many times I’ve asked myself in a funny way
and still I can’t find the answer.
It’s just that my head aches from asking.
Meanwhile, my girlfriend left me
because I applied spirit compresses to my weak chest
and she thought I drank too much.
She can go to hell!
Marin Angel
OH, HOW I WANT TO . . .
Oh, how I want to tread on my shadow
To free myself!
To be able to walk down the streets
With motley girls.
To smile to the beggar
And show him torn pockets.
To count the clouds
And name them
Until my neck gets stiff
And then peer down
And try to pick out
Which ants are females
And which are males.
To pad around the dustbins
And guess by the smell
What the folk have had for dinner.
Split
To sit down in an airy place,
Straight on the ground,
Without having to fear of my clothes.
To catch the stinging mosquitoes
in my mouth.
After that to spit them upwards
While the moon shows me again -
You can’t live without a shadow.
In the end to get asleep
And have a dream
About how tomorrow
The sun brings back my shadow.
Marin Angel
ROOM
White, moonlit room.
Silence and a puff.
The music that’s ceased
puts me to sleep with a breath.
White, drowsy room.
Freeness, boundlessness.
The risen love
touches me tenderly.
White, sad room.
Light, without a name.
The beauty’s ramming
at night amidst the stars.
White, dark room.
A cloud below the moon.
The shadows are catching
memories in the soul.
White, my own white room.
A song and a wealth.
A mother’s kiss.
Happiness and brotherhood.
Marin Angel
SEASONS
Summer – my strength -
spins shadows of hope.
It’s so happy! It’s so lovely!
But it must die.
Winter – my weakness -
whiff of a reticent woman.
Protracted reminiscence! Eternal lifelessness!
And in comprehended guilt.
Spring – my torment -
stalk created to see
the blind sun, the tender old age
and to despise the eternity.
Autumn – my envy -
hides in hewn rye
something unknown – maybe delight,
maybe that expected death of mine.
Marin Angel
Tags: , finland, rakkaus, runo, suomi, totuus, българия, живот, жизнь, истина, любов, поезия, поэзия, правда, росия, россия, стих, стихи, стихотворение, финляндия
Link | Leave a comment | Add to Memories | Tell a Friend
viewing: most recent entries
Advertisement
Нов сайт
Сайта на ТД “Планински свят” може би Ви се струва малко променен ?! 
Това е така. След две години вярна служба на старата система за управление на съдържанието – време е за нещо ново и модерно.
Сайта се задвижва от WordPress, като текущата му версия е 2.7.1
Вдясно може да видите категориите, които Ви интересуват, да потърсите информация чрез търсачката и т.н.
Коментарите са разрешени.
Мнения и препоръки очакваме под формата на коментари.